Слънцето залязва
залезът блести.
От душата ми изплуват
две тъжни сълзи.
Сълзи родени
от болка и самота,
сълзи дълбоко скрити в мене
от времето когато бяхме ръка за ръка.
Спомням си беше отдавна
бяхме още невинни деца,
ала любовта в шепи ни грабна,
но сега пак съм сама.
От тази раздяла страшно боли
морето забушува се свирепо.
Безкрайното небе гневно започна да крещи,
откраднаха, разбиха мечтите на детето!