Китарата прашна има сърце
примряло от болка и обич -
от струните спомен за песен тече,
в душата горчи от тревога...
Дочувам гласа ти – приглъхнал и мил;
усещам очите ти в мене
и всичко е сякаш, като преди,
в отдавна стопеното Време!
Запуснат и мъртъв е нашият дом,
замлъкна китарата в него,
а в тъмния ъгъл, свит на руло –
захвърлен, съвсем непотребен,
сивее започнат с въглен портрет –
загадъчно, тънко Момиче...
В прозореца мътен, опънал вратле,
хлапак любопитен наднича
да види как плаха и тъжна стоя,
самичка сред стаята бяла,
притиснала пламнала буза с ръка...
Повярвала в тази Раздяла!
1980г., В.Търново
Из книгата \"Възлопис\"
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me