Надникнах в бара с търсещи очи,
ти там бе - в полупрофил си стоеше,
в пространство от измамни красоти
величествена беше и блестеше.

Говореше си с някакъв старчок,
от дамите вежливо пренебрегнат.
Лицето му излъчваше порок,
дори личеше колко е напрегнат.

Не знам дали наистина разбра,
че аз дойдох - със мене да си тръгнеш,
а ти, дори за миг не пожела
към мене своя поглед да извърнеш.

Почувствах се измамно непознат,
какъвто, може би, съм бил за тебе -
хлапак един от тъй далечен свят,
днес никому, за нищо непотребен.

А исках да ти кажа две слова,
да знаеш, да ги помниш и се пазиш -
с високо да си вдигната глава,
на никого в краката да не лазиш...

И в този миг, прицелил се във мен,
смутеният ти поглед ме фиксира.
Усетих го различен и студен -
поредния наивник да избира...

Прониза ме и плъзна се край мен -
стъкло ли бях, захвърлено сред тиня?
Смалих се тихо в мрака покрусен,
пресъхнал като езеро в пустиня.

Старчокът бил е дълго във властта,
а може и до днес да си е в нея...
Живее си в уют, сред суета,
парите му - безкрайна епопея.

Със тях ли те примами, впечатли,
или пък с пост, за който си мечтала...
Навярно със осанка те плени,
с властта, която има... притежава?!

Властта си е господство над човек
и иска да е вечна, а не може.
Безкрайно време няма занапред,
от днес - за утре, то да се отложи.

Избягай ти от него и мечтай!
Мечтите свои следвай устремено...
Ще дойде време - всеки туй го знай -
ръцете ти ще паднат уморено.

За мене, то е ясно -  не тъжи,
уроци само времето поставя.
По пътя си усмихната върви
и никога това недей забравя -

щом имаш своя цел и я постигнеш,
тя минало е вече и е спомен...
Не искаш ли това да разбереш,
ще бъдеш в свят - враждебен и лъжовен.

Разбирам, че разделяме се днес -
това за нас, съдбата е решила...
Щастлива продължи, живей със чест
и нека Бог те пази и закриля!