И мина нашия сватбен ден обсипан с рози и цветя.

Под венчилото свято минахме двама с теб.

В бяла рокля бях аз, ти с костюм черен.

Събра ни живота в едно цяло.

Да живеем без лъжи и ето идва

най хубавата ни нощ.

Ти ме люби до забрава... Беше нежен.

От нежности ни туптяха сърцата. От обич ни сълзиха очите..

И ето мина месец с рожба ни дари съдбата.

опиянени от тази приказка красива.

Девет месеца на грижи.

Бях жена щастлива.

Бях жена обичана и що са сълзи не разбрах.

Бяхме в плен на любовна магия за девет месеца, а

На деветия нашето детенце се роди.

От щастие ни пяха и душите и сърцата.

Тъй щастливи с дните напред вървяхме.

Първото ни дете,второто и третото.

Бях дни мечтани.Бяха дни като не сън.

Дни магични и прелестни в години се превърнаха...

И ето пак на нашето място ти ме люби до забрава,но нещо в тебе бе прекършено.

На сутринта те нямаше... Тръгна си.Без обяснение, без последен шанс.

Остави ме със нашите деца. Остави ме със нашите мечти...

Един живот недоизживян. Една младост пропиляна.

Беше тук.Беше сън и от съня като спомен за магично щастие преди болка останаха като плод на нашата любов трите ни прекрасни деца.