Обичам това е толкова красиво,
но душата и сърцето ми обичат различно.
Ръцете ми желаят неговите ласки,
а тялото ми с наслада приема твоите.

Гласът ти признава любовта,
а неговият все така безмълвно мълчи.
Страхът вселил се е в душата му,
а твоята крещи с нежност "обичам те".

Мечтая за теб, а имам него
той е мираж, а ти си реалност.
Той е красив, а ти си чаровен
сърцето и душата, кого ли ще изберат.

Коя обич ще остане с мен във вечността,
на сърцето ли ще се доверя или
на душата ще остана вярна...
раздвоена между две вселени...