Раздуха Вятър звездното огнище
и на щурците даде знак -
сърцето да магьосат и разнищят
с най-нежните си песни пак.
Сребристи нишки леко да изтеглят
от лунния висок харман,
та в мрежите им, лумнала от нега -
забравила за грях, и срам,
напук на змийски злобни, долни клюки,
и на съмнения - отрови,
Душата си най-сетне да отключа,
че с този луд Разбойник съм готова
накрай света да ида без да питам
и без да помня пътя за назад,
тъй влюбена, до сетен дъх да скитам
из пътища от жива Светлина!
1984г., с. Люти дол
Из книгата „Път от Светлина в Безкрая\"