Замислям се за куп неща различни,
каква съм днес, каква до вчера бях...
едни безумни, други по-прилични...
защо живея, досега защо живях...

Достойна бях ли и добра, разумна?
Заслужих ли победи, болка, крах?
По-глупава, понякога по-умна...
По-праведна или в човешки грях...

Печелих битки, губех във войните...
Изправях се и пак вървях напред
Похвали трупах, крих се от сплетните...
За помощ молeх, давайки обет...

Заслужих ли обичана да бъда,
заслужих ли ранена да лежа?
Очаквах смело прошка и присъда...
Приемах с вяра своята съдба....

Не спрях да търся в хората доброто,
да виждам с плам във всеки топлота.
Роптаех срещу мъката и злото,
робувайки на Нея - Любовта!

Така живях, така и ще живея
изгубила сърце, но с бяс в кръвта...
Разплакана отново ще се смея,
в очакване на края на съня...!