В сълзите ми - тихи пристанища,
акустират неувяхнали спомени,
а в душата ми мигове сбрани
се търкулват, по склона, отронени.
И тъжа те, залутана, скитаща,
с живи рани по мисли застлани,
потича вик по кръвта ми, непитаща
защо милее ме звън от камбани.
Осъмва тиха нощта, побеляла,
ражда болка в умиращи длани...
И тъжна песен би ослепяла,
но... \"Пази Го, Господи!\" ръцете молят събрани.
15.10.2009г.