Знаех, че е грешка, а не спряхме да грешим.

Боли ли, само как боли?!

Душата ми изгаря, умът ми все се губи.

Тежи ли, как тежи на съвестта?!

Все мълчим и тайно един от друг тъжим.

Гледаме се и изгаряме от безпомощност.

За помощ не смея да помоля, кой ли би разбрал нашата любов?!

Мълчанието ни наранява, а думите убиват.

Да забравя не мога, а изминалото време тежи.

Твоите очи са светлина, усмивката ти - сянка, а въздухът ти мой.

Бавно и мъчително в илюзия крачим напред.

И сърце, и душа, и ума, и кръвта са все един към друг!