„Върни се, моля те!“ - за кой ли път мълвя

/с достойнството отдавна съм на Вие/

и пожълтявам бавничко – трева

отказваща от друг и капка да отпие.

Наоколо прогизнало от дъжд,

а жаждата  в хербарий ме превръща.

Нуждая се от ласката на мъж,

но той към мен не чувства вече същото.

„Върни се, моля те...“, а всъщност знам,

че мостове отдавна тука няма.

Реката се превръща в океан,

във яма между двама ни голяма.

***

Ще се харесам в жълтия си цвят...

Ще бъда в тон с огромната  пустиня.

Ела, любов, във празния ми свят

и отсечи ръката ми за милостиня!

8.07.2013 г.