Остави ме, та аз дори не знаех,
че седнал съм на твоята морена ...
Красива си по устни, и смутена,
мечтата, за която си мечтаех.

Приличаш ми на влюбена русалка,
с коси от злато - перлени къдрици.
Толкова си нежна, и си малка,
с прострелващо сапфирени зеници.

Ти ли си принцесата на Бог Нептун
или си придворната му дама?
Луната ли те вика - бял тайфун
или търсиш сродна холограма?

Не смея да те гледам във очите,
вълшебство си - девети кръг на ада.
Не съм моряк, не любят ме вълните,
а този бряг е пролетна балада.

Не ми отстъпвай камъка си хладен
и прилива пусни, с тъга да си върви ...
Не съм за ласките ти топли жаден,
обичам друга, ... а сърцето ми кърви.

Нагонът ни рядко избухва готов
да създава слънца и вселени.
Любовта не винаги ражда Любов
и чувства от страст за миг разпилени ...