На пламенната си любов на кръста,
разпънах се сама! За назидание...
Безстрашна бях, не се боях от ръста
и към Голгота тръгнах за изгнание.
Безумница... и вятърът крещеше...
Плесниците плющяха, сякаш шпаги.
Чер гарван гнусно вярата кълвеше,
а аз мълчах. Навярно бяха прави!
Гърмежи Бог отгоре ми посипа...
светкавици... дано и аз прогледна.
Но сляпа бях и всяка обич скрита,
му връщах, като изстрел за последно.
Обичах, но любов и не получих...
Изстрадах, но сама... мазохистично.
Душата си със угризения мъчех,
кръвта течеше... колко прозаично...
И вярата... полека ме напусна...
изпаднах в бездушевно състояние.
... клепачите си уморени пуснах,
прегърнах доживотното страдание!