Има нощи в които ми липсваш ужасно!
Има нощи в които не мога да спя!
Мисълта ми ме връща при тебе обратно
и нощта ме притиска, пропъжда съня!
Весеки спомен-кама ме пробожда жестоко,
всяка ласка раздира мойто нежно сърце.
Уж платихме цената - прекомерно висока -
всяка болка стократна и душите на две,
но не спира да гложди вътре старата рана,
че ти беше любов... не за ден и за два!
Във сърцето завинаги моя болка остана,
от която понякога даже дишам едва...
Кой магьосник така ни ориса... не зная!
Явно чисто и просто си за мене съдба!
Многоцветен мираж що безумно желая...
един лъч светлина влязъл в мойта душа!
Беше всичко, но вече си минало, спомен!
Мойта болка и мойта неразбрана сълза.
Моят грях във живота неизкупен, огромен,
мойта малка частица разпиляна душа!