Завиждам сега на онези от пейките,
дето със погледи утрото палят.
Един от друг пили, очите им грейнали,
единствено нежност и обич ги гали.
Завиждам сега на онези, които
прибрани по къщите черпят наслада.
Не бързат за никъде, нищо не питат
и сладост на тръпнещи устни даряват.
Завиждам сега в безкрая на птиците.
Ех, вярно, че в полет самотни се реят,
но идва момента - събрани по жиците
когато синхронно със другите пеят.
Завиждам на всички, които по двама
споделят минути на времето бягащо.
Завиждам на всички, които остават
и шепнат си нежно и всепрощаващо.
...
Стоя на пътеката - чакам очите ти...
Сама съм и тръпна да дойдеш от тъмното.
Сега със надежда измервам мечтите си
и с вяра, че все някой ден ще ги сбъднеш!