Не ме повика... аз не се обърнах,
във този миг видях я - любовта.
Подминах я, направих се че бързам,
разминахме се... сякаш без вина.

Не ме попита накъде отивам...
събрала болката в прокъсан сак.
Вървя и плача... Бавничко умирам,
но няма да я моля... Няма как...

Не ме повика, сълзи не пророни,
за тебе, сякаш, беше все едно...
Словата ти в сърцето ми - пирони,
забиха се жестоко до едно.

Остави любовта ни на съдбата,
а тя навярно имаше дела...
Не пожела да заплатиш цената
на щастието... с малко свобода.

Не пожела! Остана ням на прага
и гледаше след мене със тъга.
Как чезне силует на млада дама,
разминала се просто с любовта.