Отмина на мъжките подвизи времето,

отдавна жестоко, Любов, остарях.

Ненужно е днес да повтаряме клетвите,

ни песни да пеем за обич и грях.

В живота си кретам, но тихо неволята

все още успява да вдигне духа.

А после заспивам, убит от умората,

без песен, която да дразни слуха.

Не ме укорявай, Любов недостигната,

не ме предизвиквай ни с плач, ни със зов.

На гроба ми даже бъди ми усмихната,

моя различна, желана Любов!