Различен си! От странен свят човек,
но твойто тайнство искам да позная.
Различен... сякаш не от този век...
Какъв си всъщност скришом аз гадая.

Не казваш много... Криеш се добре.
През колко ли вихрушки си преминал?
Недоверчив до мнителност, гризе
душата ми една едничка мисъл...

Защо си сам? След толкова лета?
Красив и образован... и начетен...
В очите скрил кълбета от тъга
и топлина от южен полъх - летен.

Защо си сам сред толкова цветя?
Сам Дон Кихот без свойта Дулсинея.
И Росинант си нямаш, за беда,
как ли ще стигнеш някой ден при нея?

Способен войн и смел и талантлив,
но войн ли ще е война без царица?
Без онзи трепет деликатен, жив...
Без мисълта, че някой те обича.

Различен си! Приличаш на звезда,
която в мрака тихичко проблясва.
Небето ми изпълваш с красота,
магическа, стихийна, но опасна.