В нощта каруца шумно трополипо моите разбити калдъръми.Отиваш си, навярно... И боли.Боли дори до кости и в съня ми.Катунът ми без теб осиротя.И аз съм като циганин - не плача.Луната само – дръзнала сълза,търкулна се по чувствата ми в здрача.Отиваш си. Не спирай... Във нощталуната - за мъжете само плаче...Погледнеш ли ръждивата луна,при мене ще се върнеш ти обаче.Николай ДялковМай, 2012 год.