Като ненужна компенсация,
от която ти е все едно,
покани ме на реабилитация
в стая с едно легло.
И ето ме -
стоя изправена до теб,
като статуя
на разголена и позабравена богиня.
А ти къде си?
Погледът ти бяга
невъзможен край мен.
И сякаш ме няма -
чудно - дали си при мен?
Да, зная.
На тебе ти е все едно.
Аз съм само
обикновено женско тяло
в твоето
още по-обикновено легло.