Във трюмовете плисна сладко вино,

разля се на талази. И притихна.

Осъмнах с теб. Забравих, че ме има.

С безветрието лесно се привиква.

Не търсех бряг. Вълните заобичах,

ръцете ми се сляха с такелажа.

Накъсаните мисли ми приличаха

на нов копнеж по стари абордажи.

Не помнех сухо. Бриза ме докосна,

в душата ми продуха страховете.

Изду платна. И тихо вдигна котвата,

в която ти по навик ме оплете.

Над мачтите блестяха бели чайки,

опрели прашен поглед във небето,

а аз мълчах. Мечтаех диви хайки

за морски вълци. В сините морета.

Така и не разбрах кога се свърши...

Днес в трюмовете веят само бури.

Потънах в теб. И килът се прекърши.

Морето спи във пясъчни контури.