Сами със теб... и със брега... Вълните с пясъка танцуват, а ти ги галиш със ръка... В очите ти... вселени плуват и малки, весели искри, които толкова обичам... Това е щастие, нали? Чак страх ме е да го изричам...
Ръка във твоята ръка, очи в очите ти поспрели, не виждам старата тъга, смешинки днес са там изгрели. Ще кажа бързичко, на глас, да чуе цялата вселена... Днес пеят птиците... за нас! Щастлива съм, и преродена!
Как гали слънцето с лъчи... Тревата дава ни постеля и даже вятърът мълчи - мигът красив със нас споделя. И този наш вълшебен свят – от шепа пясък сътворен, макар и малък, е богат! Аз имам теб... Ти - имаш мен!
Аз имам теб... Ти - имаш мен! И в този свят, строен от пясък, макар за малко - само ден, ти давам обич без остатък! И пак сами сме на брега… Вълните с него се прегръщат... Две сенки, слети във една, в една вселена се превръщат.