Твоят дом е вече пуст

Отрязах се - като къдрица

Кръщелен белег, знак и кръст

Отлитнах като волна птица!

Домът ти вече не е сив.

Обагрих го със цвят на вишни

Предпролетни. А ти ревнив

Минутите броеше скришом.

Отведе те навън рева

На скърцащите думи - релси

На пътищата, на света

танцуващ джаз върху траверси.

Оставих мъничка следа

Със дъх на бор и диво вино

Стените с вишневи листа

И вкус на сладко и горчиво.