*

Пускам своя котва -

не в море от сЪлзи,

не във кална локва...

просто тъй се връзвам

*

там, където друга

преди мен в уютен пристан

ти зова "съпруга",

а сега и мен наричаш.

*

Пускам котва, мило,

искам вечно да остана

там, къде е била

твойта стара рана.

*

И вярвай - няма да предам

грозно брачния обет...

Ето, виждаш сам -

моят път единствен е... след теб!