От светлите лунички на звездите, прикапва топъл, лунен мед прозрачно кехлибарени са им очите, задрямват сутрин точно в пет... Във северния ъгъл на небето присвита, като бобено зърно Луната млада тихичко изхлипа, заплетена в лилавото кълбо... Дъждовен облак, всъщност я захапа наметна я със мокрия си плащ, а копчетата медени блестяха, по тялото на облачния страж.
Прозирна пеперуда е Луната
светулки пишат облите и рамене
омразата е капка от дъгата,
ще пратя облак да ми донесе...