Протегни студените си ръце...
вземи моето изтощено от лъжи сърце...
виждаш ли светлината в небето?
усещаш ли кога е нощ и кога е ден?
аз не...аз виждам само мрака...
протегни ръце...
хвани сълзите ми....
новият ден ще дойде...
но аз няма да го видя...
няма да видя светлината...
ще усещам само тъгата....
студеният вятър в косите ми...
само той ме прегръща сега...