Вдъхновено от стих на М.Лермонтов 'Просяк'...''Нищии''

„Пред порти на света обител
очаквал просяк подаяние,
съсухрен и със сетни сили
от жажда, глад и от страдание.

И молел сал за къшей хляб,
със взор измъчен и печален,
но камък, наместо комат
в ръката някой му оставил.

С горчива мъка и сълзи
така измолвах любовта ти ;
и в мен най-светлите мечти
така навеки ти предаде!"

Един държи, в ръцете си надеждата...

Но друг държи в ръцете си, пари!

Надеждата е нещо, относително...

И има ли надежда? Може би?

Един е с дрехи хубави, и лъскави...

Но друг - облякъл дрипи, те зове!

Доспехите....са толкова изкуствени

Когато дойде време...за мъже!

Един ти носи, 300 рози цъфнали....

Но друг ти носи...някакъв трендафил!

И първият...те мислеше за бъдеще!

А втория си мислеше....че сгафил!

Един ти се обрича...във любезности...

А другият - сами до крайност ти се врича!

И първият....те искаше до себе си...

Но вторият....наистина обича!

Един държи в ръцете си и носи...

А другият  - го носеха мечтите му...

И другият...не искаше да проси...

Но толкова те просеха.......... сълзите му....

посветено