Сам тази нощ, пред звездния безкрай,
сам беше той, увит със скъсан плащ.
Всеки друг би спрял, всеки аз знам,
всички други спят знам, че съм сам
Всеки друг би спрял в своя рай,
кой ли би вървял докрая сам извън своя сън?

Мрак, студ и прах, пред звездната врата,
за първи път сега и той изпита страх
Мойте войни спят - сам съм сред тях
всеки друг би спрял в земният рай
само аз не спя, стигнах до край
пътят свърши сякаш бе отрязан с нож моят сън.