Просто няма какво да ти дам

Аз съм прах под сайванта настръхнал.

Ти си с мене, но всъщност си сам

И отпиваш от извор пресъхнал. 

В мене има и болка и скръб.

Аз съм тъпкана, бита, ругана.

Виж-по моя момичешки гръб,

Низ от стари, зарастнали рани...

Любовта има много лица

И от ласките силни и гневни

Се плодят невъзможни деца-

Семената на нейната ревност. 

Ти ме галиш нежно, с тъга

И очакваш от мен да покълнат

Разноцветно-безумни цветя,

Но не знаеш, че си прокълнат! 

Просто няма какво да ти дам,

Без сърце, знам се умира.

Вече нямам ни гордост, ни срам,

Нещо в мене проскърцващо спира...