Нали ти казах, че ще ме забравиш?

Тогава се усмихна и отрече -

не можело да стане... Ала стана!

Там - в миналото някъде,  далече -

там някъде си хвърлила баласта.

Подготвила си се за дълъг полет,

за плаване сред плитчини опасни,

понесла с тебе младост, дух и воля.

А без товар да плаваш е чудесно,

или пък да се рееш в небесата,

когато ти е леко... Най е лесно

да хлопнеш миналото зад  вратата,

да скриеш в скрина старото елече

и да забравиш.Просто да забравиш.

Тогава се усмихна и отрече,

но днес е факт - и спомен не остави..