Ти беше, си и винаги ще бъдеш
единственото истинско нещо в моя живот..
всичко останало,което правя или казвам
е една лъжа..
лъжа от която би трябвало да ме боли..
но не..
вече се научих да живея така-
да се смея,да прегръщам и целувам други..
дали обичам ще ме попиташ ти..
не..аз вече отхвърлих любовта,
искам да си играя с чуждите сърца
и да не чувствам болка от това..
но понякога късно вечер
от очите ми търкулва се сълза..
всеки път тя ме пита:
" Какво стана?. Коя си ти сега.?"