C летен поглед да докоснеш пак
топлите ми нежни пръсти,
да бъдеш мой приятел, на себе си пък враг
и сам да носиш после кръста.
Да си поет, пътувал сред звездите,
тайно да ме гледаш отстрани,
как се моля, плача и се смея,
как вътрешно те моля \"остани\".
Да си мечтател и да ме жадуваш
без да знаеш истинска ли съм или съм сън,
ако съм сън, ти пак ще ме сънуваш,
душа и пламък аз за теб ще съм.
Да си човек, да, просто да бъдеш човек,
който е обичал, мразил и живял,
макар неизвървял и половината от своя век,
ти остатъка си, мили, знам, на мене би го дал.