Ослушах се, навън бе тихо
и празна бе душата ми отвътре.
Не пееха камбани в мрака
и стана още по-студено.

Огледах се, навън бе пусто
и плачеше сърцето ми от болка,
че съм сама, използвана и слаба,
когато ми се иска да сме двамата.

Тръгна, без да се обърнеш.
Забрави да ми кажеш "сбогом".
А аз те чаках и останах същата,
ако се разкаеш и се върнеш...

Обичах те, макар че ме болеше,
помнех те, макар че ме остави.
Но времето лекува раните...
Простих ти, ала не забравих.