Прости ми,за туй че те обикнах!Не исках,но сърцето победи.Със свойта обич днеска тъй привикнах,че тежко е без твоите очи.Ах,тоя поглед!Как да го забравя?И тия тъмни хубави очи...Усмивката,която тъй затопля и черните примамливи коси...Ръката си протегнах да помилвам скъпото,пленително сърце,но...ти изчезна.Сън ли бе?И трепна нещо в моето сърце.Нима аз нямам право да обичам,в своя път да търся радостта,нима ще трябва винаги да страдам?А ти?...Не чувстваш обичта...Увлякох се.Нима ще ме презираш за всичко туй,написано сега?!И може би,когато пак се срещнем,ще минеш ти с наведена глава...Но ми прости!Прости,че те обикнах!Не исках,но сърцето победи!