Умирам,когато те погледна в очите.
Живея,когато ме прегърнеш.
Умирам,когато ми кажеш "Обичам те".
Живея,когато съм с теб.
Умирам,когато съм без теб.
Да!Умирам!Умирам,защото боли.
Боли,защото знам.Знам,че те наранявам.
Наранявам те,когато те лъжа.
И не!Не те лъжа,че те обичам!
НИкога не бих го направила.
Но аз те измамих.
Обещах да бъда само твоя,но...не успях.
Изнверих ти.
По най-долния начин.Да, признавам си-виновна съм.
И знаеш ли защо го направих?
Бях опиянена от алкохола и ласките на друг.
Бях гневна на теб и на живота.
И си мислех,че така ще залича следите от твоите лъжи.
И ми беше хубаво.Няма да те лъжа.Беше прекрасно.
Защо?
Защото бях забравила какво е да те обичат.
Ти ми казваше,че ме обичаш,но с действията си,си противоречеше.
Но...като погледна сега в миналото...разбирам колко глупава съм била.
Не си заслужаваше заради един,единствен хубав миг с друг,
да загубя толкова много с теб.
Прости ми!Моля те,прости ми.
Душата ми крещи-Прости ми,
от очите ми,сълзите ти шептят-Прости ми!
Обичам те-Прости ми!
И няма да ти обещая,че няма да се повтори,защото
трябва да ми вярваш и аз самата да си вярвам.Прости ми.
Защо?
Защото всеки път,когато те излъжа,разбирам,че те обичам повече
от всеки изгрев;повече от всеки залез;повече от всяка капка чакан дъжд;повече от себе си!
Обичам те-Прости ми!!!