Прости ми… бях твоята нежна присъда,
блян и копнеж, красива мечта,
тъгата в очите, сълзата горчива,
усмивка и песен, малка звезда!
Прости ми… обичана бях и обичах,
плачех със теб и се смеех на глас,
с радост със теб към дъгата летях,
много щастлива и влюбена бях!
Прости ми… бях твоята грешка,
до края невинна… виновно мълча,
щом смъртта ме погледна с насмешка,
отне любовта , подари ми в очите сълза!
Прости ми… сега съм щастлива,
че мъничко радост на тебе дарих,
с достойна мисия съдбата ме ориса –
преди да заспиш да те направя щастлив!