Когато си отида тихо в здрача,

ела, помахай и ме изпрати.

Казват че мъртвите не плачат,

но аз ще плача… с твоите очи.

Събирай сълзите си във шепи, и полей

старият бръшлян на двора

да се увие по стената, а чрез него аз

да мога да те гледам през прозореца.