Прощална песен

Късно е вече да се извиня.

Помня огън да танцува с страст,

пари ме неугаснала жарта...

       Помня звездни искрици,

       слезли в тъмни зеници,

       лунна песен и трепет смутен,

       помня взрив на земята

       и мощта на зората,

       помня сън да застава пред мен...

Знам, за всичко съм виновна аз.

Няма как вече да се извиня.

Помня странна сянка между нас,

скършен лъч и на залеза скръбта...

       Помня нощ без звезди,

       ослепели очи,

       гръм и тътен, и дъх притаен...

       Знам, дори да те върна,

       няма да ме прегърнат

       звезден поглед и топли ръцe.

Тъмнината отвори.

След теб дъждът ще ме оплаче.

Покорените мечти

се изнизват с теб от здрача.

Не, не питай, а върви...

Бездиханна, ще се моля         

щастлив да бъдеш,

обич моя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf