Прощална песен
Знам, за всичко съм виновна аз.
Късно е вече да се извиня.
Помня огън да танцува с страст,
пари ме неугаснала жарта...
Помня звездни искрици,
слезли в тъмни зеници,
лунна песен и трепет смутен,
помня взрив на земята
и мощта на зората,
помня сън да застава пред мен...
Знам, за всичко съм виновна аз.
Няма как вече да се извиня.
Помня странна сянка между нас,
скършен лъч и на залеза скръбта...
Помня нощ без звезди,
ослепели очи,
гръм и тътен, и дъх притаен...
Знам, дори да те върна,
няма да ме прегърнат
звезден поглед и топли ръцe.
Тъмнината отвори.
След теб дъждът ще ме оплаче.
Покорените мечти
се изнизват с теб от здрача.
Не, не питай, а върви...
Бездиханна, ще се моля
щастлив да бъдеш,
обич моя!
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|