Болката, която ти ми причини
години все гори но не изгаря.
В живота си видях милион злини,
но тази никога не ще забравя.

Какво направи ти?! Защо го стори?!
Нима греховна бях пред теб,
та вечна рана в мен разтвори
и стъпка подло моят мироглед?

Но мъката удави се в сълзите,
а омразата със всеки залез нов,
заспива и мечтае си за дните,
в които бях изпълвана с любов.

Не ми бе лесно да простя,
но тез мечти сломиха ме накрая,
и днес по-лесно ми е да заспя
и по-лесно аз ще се разкая.

Виновна ли съм че се доверих?
Добре. Виновна! Но честа ми гордо пее.
Днес смело всичко ти простих
и оставих в теб вината да живее.