Прости ми, че не те обикнах.
Прости ми, че останах сляпа.
Прости ми, че в сърцето ти не вникнах
И останах безучастна.

Не те обичам и сега.
Прости ми, но не мога.
Това е по-силно от любовта,
Която ти изпитваше към мен.

Отблъснах те, съзнавам аз това.
Обичах друг, но живях и за мига.
Сега него го няма, но не копнея за теб.
Сърцето ми е една студена бучка лед.

Какво беше ти и какво съм аз сега?
Един сън, мечта, реалност, истина, заблуда...
Ти ме мразиш и ме обвиняваш за това,
Но вината не е в мен, разбери го!

Моля те за прошка не защото те желая.
Не! Никога! И дори не го мечтая.
Бих била щастлива да разбера,
Когато някое момиче те дари със любовта.

Тогава ще разбереш защо те отблъснах,
Ще научиш какво е да страдаш.
А сега те моля единствено за прошка,
А ти, ако искаш, приеми я.

5.08.2002
Първомай, България
Маги