StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,336
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,060
   Точки: 2,663,326
   Съобщения: 148,942
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Прошепвай ми до будност на зеница

Когато се изтегна като котка,
нощта със изкривения гръбнак
и локвите по спуканите плочки
побраха всички паднали листа,
минаваше надеждата ми чужда
под голия фенер като мъгла,
а моите преситени заблуди
не искаха послушно да заспят.
А аз заспивах гола като камък
и празна като негово сърце...
Какво сънувах, тъй и не разбрала,
надеждата ми пляскаше с ръце.
Какво сънувах, Бога ми - не помня!
Единствено си спомням,че валя,
завиваха ме капките огромни
със някакви мастилени петна.
Което съм укрила премълчано,
което и пред тебе не признах,
и хвърленото във вода през рамо...
дъждът изпя с нахалния си смях.
Прошепвай ми до будност на зеница,
че тебе да сънувам бих могла
с надеждата - сърце на гълъбица,
измътило от камъка душа.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-11-06
прочитания: 120
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход