Отношението ти се промени,

към мене ти се озлоби.

Не разбирам какво се случи,

защо така се получи.

Къде аз сгреших,

с какво те нараних.

Всичко правех за да си добре,

а ти не пощади моето сърце.

Започнахме добре

с думите: Коте, Обичам те!

Но мина се време,

връзката ни се превърна в бреме.

Караниците не свършват,

очите от сълзи пресъхват.

Болка си причиняваме.

Всеки ден се изтезаваме.

Любовта превърна се в отрова,

но двамата с теб сме като в окова.

Колкото и да си викаме,

един с друг привикнахме.

Ако не видиш моите очи,

сърцето ти само мълчи.

А когато видя те аз,

подкосяват ми се краката за в час.

Обичаме се макар и всичко,

но защо трябва да е толкова трагично.

Защо вече не го показваме,

а само с болка се наказваме.

Искам да е както преди.

Аз и ти да заспим прегърна ти..

Виковете и кавгите ни да са далече,

липсва ми това, мое бебче.

Искам утре като се събудя,

от кошмара да се пробудя.

Всичко това да свършва.

И никога повече да не се завръща!