Промъкна се неканен в моя свят,
усетих колко по-различно е,
появи се като слънчев цвят,
закичил със любов косите ми.

Промъкна се в живота ми,
с душата си докосна се до всичко мое,
аз още помня срещата ни непринудена,
но ме е страх, че може би... ще те загубя.


Не бързай да си тръгваш, поседни.
И знаеш ли защо? Ще ми е тъжно,
ако тръгнеш ненадейно. Не го прави.
И прегърни ме. Цялата треперя.


Май ми е студено... прегърни ме, моля.
Поставила отново своята съдба
на изпитание, не искам да те
изгубя... мимоходом.


Усмихни се. Усмивката ти да запомня -
нежна. По устните пробягват
тръпки на вълнение...
Но ти... не бързай да си тръгваш, моля те!