Има мъка, която не стихва,
както пламък на вечността,
тъгата врязла е  в душата ми
спомена... дълго чаках те,
без да спра.
За мен остана си чувството
бялото, топлото слънчево
в утрото на пролетта,
кочиче изгряло, предвестник ,
на първата обич дошла пролетта.
Така си далече и близо... до края
край мен си и тук и сега,
и когато утрото в светлина
озари ме, теб ще докосна
с аромата на пролетта.