Не чакам лаври, почести и шум.

Обичам те.

И всичко е. И стига.

Във календара свети онзи ден –

във който ти дойде. И аз пристигнах.

Отронваха се есенни листа.

Запя камбана. И валеше пролет.

Небето се окичи със ята.

Не тръгваха. Те идваха отново.

Изпълниха се дните с нежен звън,

а нощите с божествени акорди.

От този миг със теб сме като в сън.

Прекрасен сън, започнал през Октомври...