Ако чуеш сърцето ми, мили

В твойте длани само да тупти,

Знай - не са ми останали сили

И без мен продължи да вървиш,

Ако чувстваш, че вече изгарям

и безпомощна в теб се топя,

знай - че огън във мене е парил,

а сега съм жарава в нощта.

Ако чезне в очите ми пламък,

Продължи, остави ме сама,

Знай - сърцето е станало камък,

А душата - мираж в пепелта.

Любовта е велика и свята,

Носи радост на нежни сърца,

Но налага се днес на земята,

Да угасне във мен любовта.

Продължи, аз сама ще угасна,

Не плачи, не прощавай, върви,

Не мисли, че ще бъда нещастна,

Знай - душата ми в миг ще заспи.

Продължи, ще те следвам в съня си,

Ти ще срещаш различни съдби,

Но ще знаеш, че вече е късно,

Да откриваш в тях моите очи.

Аз ще бъда далеч, забрави ме,

Не поглеждай назад, не моли,

Ако ти пожелаеш - прости ми,

Но не казвай пред мене: ”Прости”

Не забравяй едно - любовта ми

И преди да си тръгнеш, помни,

Вече никога няма да срещнеш

Тъй безмерна любов през сълзи!

Не отричай! Не вярвай! Не можеш!

Не измъчвай ранени сърца...

И помни, че за миг бе спечелил

Най-великата обич в света !