uFeel.me
Проблясък
Автор: esen,  17 май 2009 г. в 14:15 ч.
прочити: 575
Държеше се като пашкул
обвиващ собствената свила.
Защо очаквах да си мил! -
Нима за теб съм се родила?!

Ти – свилената какавида,
тъчеше нишки от коприна.
Посегнах само да ги видя,
но ти ги дръпна и отмина.

Разкъсах бляскавия щит.
Отвътре някак си смърдеше.
Макар в коприната завит
във свойта немощ се топеше.

Не чаках вече да си мил.
Пашкулът бе разкъсан, свлечен.
Ти блясъка си бе отвил,
но никак вече не блестеше.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me