А ти знаеш ли как се спи,
когато и другата до тебе лежи.
Как да съм спокойна кажи,
като не знам избора ти на какво се дължи.
На това, че сърцето тя ти разби
или се сети колко си ме обичал преди...
 
Вече ми е трудно да се усмихвам,
нейните белези по тебе намирам...
Обичаше мен, но в нея бе влюбен
и в спомените за нея си сякаш изгубен.
И отново при мен дойде съкрушен.
 
Нашата любов започна със рани,
и двамата бяхме в сълзи облени.
Помниш ли как друга те беше предала,
утеха потърси след тежка раздяла.
А сега сцената се преповтаря.
И как да съм спокойна се чудя,
как да повярвам, че няма да има друга.
Дали я забрави не спирам да питам,
но на глас въпроса си не изричам...

И аз бях с друг, но сърцето си пазих.
Ако бях го дала, щях да се мразех.
Сега мразя тази, която твоето взе.

Вече не е мое твоето влюбване.
Вече нейно е.

И всяка нощ, дори когато те няма,
леглото си с нея деля.

Трудно е да пребориш
призрака на предишна любов.