В нощта бисерно тъмна,
минах край теб,крачейки тихо.
Поглед ти не обърна,а може би видя ме,
но също тихо се извърна.

С поглед плах и смутен,
и с надежда в очите,
търсих тебе навред,
търсих те ден подир ден.

Минаваше времето,
редяха се дните.
Изчезнаха и вярата и спомена,
и надеждата в очите.

Сълза подир сълза,
се стичат по лицето.
Символ на скръбта и
мъка в битието.

Страшното във случая
може би това е,че чувства
едни и същи изпитваме,но никой
за тях не иска да признае...!!!