Когато ми поднасяш цвете,
се раждат нови светлописи
в ума ми и летя с крилете
на бяла птица, с поглед хрисим.

Когато ме прегръщаш нежно,
звезди изгряват златозарни.
Потъвам меко в твойте мрежи,
изгаряна от чувства жарки.

Когато ме отвеждаш с думи
до чудни, приказни планети,
в душата си редя албуми
със миговете наши цветни. 

И струва ми се, че сънувам
от сбъднатост и от възхита.
Признавам, щастие бушува
в сърцето ми, към теб съшито!
Радостина Драгоева