StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,474
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,262
   Точки: 2,632,776
   Съобщения: 126,883
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,745

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Признание - 2

Тъжиш след мойта изповед

изсипала се безпощадно

през сивия измокрен ден,

родил посоки без лъчи,

ограбени и хладни,

с хербарий от изгубени цветя роден.

 

Тъжиш помръкнала във тъмен ъгъл,

втренчена във сипеите голи,

след пощальона с празна вест излъгал,

колет оставил с похабени роли . . .

 

Без мойто откровение  

посърнал и оловен щях да влача

нозе вдървени под окаляната дреха,

с изкуствените изгреви във здрача

полепнал по лъжливата утеха.

 

Жесток съм може би в попарения миг,

но трижди по-жесока е усмивката

с букета на лъжата,

любов ридае със сподавения вик,

но любовта цветя ще дири

единствено със истинския лотос,

разтворил се пред извора

в градината на свободата . . .

 

гр. София, 25.07.2017 г.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-29
прочитания: 59
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход